Нашата луда исландска сватба … началото

14 февруари 2011. Аз – все още млада и все още не бременна, а той – още по-млад и все още студент. Заедно сме 24/7 от почти 19 месеца, още на 2-рия от които той заяви, че щял да се жени за мен и да ми прави деца…

 

 

 

 

Вторият ни Св. Валентин е. Понеделник. Той е запазил маса в бутиков ресторант, подарява ми кутия с шоколадови бонбони Lindt с формата на сърце и вътре – пръстен. Дотук историята не блести с особена оригиналност, но пък самото предложение пристига в полунощ, по екстравагантен начин, изключващ възможност за отрицателен отговор.

 

 

 

Във вторник и сряда съм като в несвяст. Никога не съм имала желания да се омъжвам, но пък винаги ме е блазнила идеята за бялата рокля, така че цялата ми мозъчна дейност се върти около роклята. Имам спомен, че бях прибрала някъде една притурка на Cosmo за булки, в която имаше рокля, хванала ми окото. В четвъртък сутринта се заравям да я търся. Половин час по-късно вместо нея намирам друга притурка на Cosmo – 69 пози, които трябва да изпробвате … Споменах ли, че той не е от търпеливите. Пък и трудно приема „не“ за отговор.

Някъде в началото на март. Правя списъци с гостите. Трябва да изберем дата, за да могат тези в чужбина да си планират отпуска и купят самолетни билети.

Пиша си с приятелка по Скайп, като вече трети път отлагам да ѝ дам някакъв дефинитивен отговор. Нека да ми дойде и тогава ще го мислим кога и къде. Не ми дойдѐ. Другото е (една още по-красива и нетърпелива) история, зодия Скорпион, с асцендент Овен и Луна в Лъв.

 

 

 

Втори опит. 2012-та. Кърмя и имам бюст като от списанията. За мъже. Този актив трябва да се монетизира, докато го има. Перфектно ще изпълни роклята от воал. Онази от притурката. За булки.

 

 

 

 

 

 

Мислим за горска сватба, някъде на поляна в Боровец, да пускаме хартиени фенери. Или на яхта в Созопол. После виждам какво представлява „яхтата“, която можем да си позволим и работата оттича и този път.

Fast forward to 2018. Цици отдавна няма. Тъкмо сме се върнали от едно февруарско приключение до Исландия, дето след него „това беше, повече никаква Исландия не ща и да виждам през зимата“, когато ми домъчнява.

Зяпам разни жилища в Airbnb за вдъхновение, ‘щото от година сме се наканили да си строим къща, но нещо съществено липсва (парцел на остров липсва, това липсва). И я виждам – перфектната исландска къща. Japandi интериор, дизайнерско обзавеждане, хот тъб под Аврората, любимата ми тя. Единствен недостатък – много скъпа. Но пък побира 6 човека. И ми проблясва – ако сме на сватбено пътешествие с кумовете, това напълно оправдава разхода, нали?

 

 

Резервираме къщата за 5 нощувки в най-хубавото време от годината в Исландия, купуваме самолетните билети и се захващаме да планираме пътешествието ден по ден, час по час.

 

 

 

 

 

 

 

През следващите 9 месеца имам една основна задача – да намеря Роклята.
За избора на обувки никога не съм имала и капка колебание, но с роклята драмата е голяма. Не съм почитател на този вид дреха, а булчинските ме карат да се чувствам още две октави по-неадекватно.

Почитател свиреп съм обаче на кройките и attitude-а на Toni Maticevski, имам си таен Pinterest board с негови булчински модели още от първите ни опити за встъпване в брак. За жалост от стари колекции и напълно неоткриваеми.

 

 

Някъде през март поръчвам модел от текущата колекция и тръпна в очакване на експресната доставка. Вместо номер за проследяване обаче, от MyTheresa получавам имейл с извинение, че се налага да анулират поръчката ми поради абсолютно неприемлив дефект на последната налична бройка рокля.

 

 

 

 

 

 

Приемам това за знак и в някакъв кратък момент на умопомрачение поръчвам шев на семпла рокля по размери от Etsy. Резултатът пристига след месец, на топка, в найлонов плик. Тотално бедствие.

Само седмица преди деня за подписване аз все още съм без рокля, с тоталното бедствие като единствен вариант, увесила нос, оплаквайки злата си участ кога със сълзи, кога с нервни изблици, в пълно отчаяние. Рокля за мен няма и туй то. Макар да е излязла вече новата колекция Maticevski и от дни да заглеждам един модел с единствената цел да се самоубедя на 100%, че на мен точно тази хич няма да ми стои. Той не издържа и прави поръчка.

 

Огромната черна кутия от Net-a-Porter пристига на вратата още на следващия ден. С припотени длани разтварям тишуто, свалям ципа с релефно ‘M’ и се вмъквам в бялото вълшебство. Damn it! Не е моят размер!

 

 

 

 

 

 

 

 

Шест дни до големия ден. Имам рокля, която за нищо не става и рокля, която не ми става. Нямам време да чакам за замяна на размера, поръчвам трета.

Пет дни преди сватбата пристига моето съкровище, с един размер по-малка, обгръщаща извивките ми като ръкавица, сякаш шита точно за мен.

 

 

Обличам и събличам по няколко пъти на ден. Напред-назад пред огледалото. Нямам търпение да я разходя по любимите си места. Там, където очите ми светят.

 

 

 

 

 

 

 

 

Но преди да заминем ни очаква официалната част на родна земя. Избрала съм час за подпис, съобразен с пътуването. Нито час по-рано. За да съм свежа за по̀лета. Подписваме, малка почерпка в заведение наблизо и оттам – директно на летището. С Роклята, разбира се <3

П.С. Полетът закъснява с 5 часа :}